Обичах те, а ти си тръгваш.
Чаках те, реши да се сбогуваш.
С измамна обич ме залъгваш,
виках те, но ти мълчиш, не чуваш.
Получи всичко, любов и страст.
И огънят гореше с буйни пламъци.
Бях най-истинска, бях самата аз,
сега направих от сълзите замъци.
Сърцето ми разбито, няма чувства,
душата ми безкрайно е ранена.
Край мен е самота, всичко пусто
и цялата ми същност заледена.
© ТеОдОрА All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
