Тръгвай!

Тръгвай!

За последен път ме нарани!

За първи път не се обръщай!

Завинаги ме забрави...

Тръгвай!

Ще плача много, но не ме прегръщай!

Хубава  ме запомни..

Но не! Не се обръщай!

И не спирай да вървиш..

Всеки път като си тръгваше болеше.

И днес най-много ще боли..

Плачех, молех те.. „Върни се вече!”

Заради това, поне сега тръгни!

Не, няма да умра, не се страхувай

Ти вече много пъти ме уби,

Да гледам как жените ти около мене съществуват,

а аз да бъда давеща се във сълзи..

Но ти недей, не съжалявай!

“Ще чакаш ли?” не питай ти...

Върви отново с тях се забавлявай!

Прощавам ти и ти прощавай..

Но върви..