Трън
Чувам в къщи звън.
Скачам! Гледам... Трън!
Ти, пък, от къде се взе?
Разтуптя се бедно ми сърце!
А, пък тръна, Боже мой,
кат същинския плейбой,
поповдигна очилцата,
тропна куфара си на земята
и ми рече: търсиш ли компания?
Такива като тебе са ми мания!
Ококорих си очите! Като мене?
Я, кажи ми, Тръне, майчин,
що за мании те мъчат?
И, какво за мене си научил,
та си мъкнеш маниите в куфар?
Що тревожиш ме със звън
на моето убежище от вън?
Докато браня мойта самота,
зимен вятър вън повя.
Грабна модния плейбой
и не знам къде го прати.
Остана куфарът му пред вратата.
Да погледна в него не посмях.
Мен от мании ме й страх!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Всичките ти стихове са интересни, смешни и много смислени.
