Когато останем двама сами
и няма кой да ни слуша.
Тогава най-силно горим
и говорим си сгушени.
Обичаме се напук на това,
че не трябва и, че е грешно.
Макар и да не е така,
макар да звучи толкова смешно.
Любов насила е престъпление.
Но да бягаш от нея е грях.
Вечно преследват те угризения.
Разпиляваш се, заради страх.
Уж се напускаме, после се връщаме.
Дълго не можем да издържим.
Имаме нужда да се прегръщаме.
Жаждата си да утолим.
Любов е, но необикновена.
Докосване само в прегръдки,
в нежни слова наредени,
завинаги оставящи тръпка.