petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
Jun 18, 2008, 10:29 PM

Тръпката на Любовта 

  Poetry » Love
1910 0 33

Изгаряме във пламъка на тежестта,
с която болката ни срязва.
Поддаден на човешката си суета,
индивидът грешката си не признава.

 

***

 

Изгубено ковчеже в свят суров
за тебе бях... Открий ме!
Отдавам се на твоята любов,
сълзя отново пак... изпий ме!

 

Красивo би било, но тъй - едва ли,
щом думи мериш и на две делиш.
Не можеш или може би не искаш
да признаеш, че си с мен щастлив.

 

Да, двама сме, но си самотник
във своя дом -  уютен и голям.
Децата са далеч от тебе,
но аз съм тук и... не съм блян.

 

Пред чашата с кафето, сутрин рано
седиш наведен и мълчиш...
А телефонът е до твойто рамо -
пресегнеш ли, ще позвъниш.


Но горд във самотата клета
на скъпи спомени "лежиш".
Отдавна бе ти любовта отнета,
но друга, виж, до теб стои.


Изля се водопадно във очите ми.
През болката долавям аз
стаеното дълбоко във гърдите
и грея с пламъка на обичта.


Не се отказвай - нека съм до тебе.
Така по-светъл ще е с двама ни света.
И сгушим ли се пак, ще я запазим
на топло, нея - тръпката на Любовта!

 

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • АПЛОДИСМЕНТИ!!!!!
  • Гле`й ся!
    "Всички рибки плуват, само пържените - не!"
    Апропо, плувай на където те водят мечтите, пък ако ще светът да се продъни

    Големи поздравителности, не пак, а отново...
  • Цвети, "имайки предвид небезизвестната "ни" зодия..." пиша различни неща, и всъщност не се знае коя от двете риби ги е написала!
    Мерси, мила!
    Гуш*
  • "Сърце! На този орган трябва да оставим само физиологически функции..."
    Цитатът не е много точен, но пък смисълът е този...
    Стиха ти ме намери в много мрачни води и за това ти предлагам една зловеща рецепта.

    "Докоснах кожата си. В рана
    ръката ми внезапно хлътна,
    от там душата си раздрана
    обратно в себе си напъхах.

    И забраних й да живее,
    и волята си провокирах
    така, че аз да оцелея.
    А любовта си - абортирах..."

    И на края - един друг цитат.
    "Истиското чувство в женското сърце е гордостта."

    Ако една любов иска от теб да потъпчеш достойнството си, не съм сигурна, че си заслужава да се бориш за нея.

    При всички случаи стиха ти ми въздейства убийствено...
    За което - поздравления.


    ПП: Освен това, имайки предвид небезизвестната "ни" зодия, не ми обръщай кой знае какво внимание
    Гуш!
  • Благодаря ви!
    Прегръщам ви!
  • Не се отказвай - нека съм до тебе.
    Така по-светъл ще е с двама ни света.

    Петя,много нежен стих!!!
    той,светът е винаги за двама...
    прегръщам те от сърце!!!!
  • Невероятно, нежно и копнежно!...Прегръщам те с обич, Петинка!!!!
  • Тръпката на любовта- осъществи я!Прегръщам те.
  • Мъдро...., нежно , красиво , изваяно ..., изстрадано..........
  • хубаво, хубаво, хубаво
  • Петя!!!
    Страхотно ееее!!!
    И този финал
    Не се отказвай - нека съм до тебе.
    Така по-светъл ще е с двама ни света.
    Нежност и обич се лее от душата ти, мило момиче!!!
    Чаках, ама си заслужаваше чакането!!!
    Прегръдки!!!
  • Прегръщам те с възхита!Прекрасно пишеш!
  • Държи ни суета,не признаваме грешките си...
    А любовта е толкова близо...
    Харесах тръпнещия копнеж в твоя стих.Поздрави,Пети!
  • Да, ние виждаме само през раните си, през болката. Прекрасно е, Петя! Поздрави!
  • Ее,от душа,Пете!!!
  • Поздрав!
  • Тази тръпка!
    Нека винаги я има!
  • Ех, Пете...
    Поздрави!
  • Комплименти Петинка ! Прекрасни и запомнящи се редове !
  • Много красиво и истинско. Поздрави!!!
  • Тръпката е най-важна!Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Никога не е късно за щастие...

    Поздравления, Петинка!!!
  • Хубав стих, Петенце.

    Да, има хора,които ги страх да признаят дори пред себе си, какво чувстват . Тъжно
  • "Отдавам се на твоята любов,
    сълзя отново пак... изпий ме!"
    Невероятно нежно!!!Поздравче!!!
  • Пазете тръпката винаги..Поздравления!!!
  • "Изля се водопадно във очите ми."
    Понякога сме сляпи за любовта до нас!Прекрасно е!Приеми моя поздрав!
  • "Красивo би било, но тъй - едва ли,
    щом думи мериш и на две делиш.
    Не можеш или може би не искаш
    да признаеш, че си с мен щастлив."

    Най-трудно се признава очевидното
    и разстояние ,което мерим с поглед
    най-трудно изминава се... Привидно
    спокойната вода е най-дълбока...

    Трудните неща не са невъзможни!!!

  • ех...че тръпка...ех, тази любов...!
    Приказно стихотворение...нежно и обичащо!
    стопли ме...с красивата си и добра душа.
    прегръщам те с много обич, мила Петинка.
  • Не умира старата любов и това си е! А ти я правиш безсмъртна с поезията си!
  • Невероятен стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Изля се водопадно във очите ми.
    През болката долавям аз
    стаеното дълбоко във гърдите
    и грея с пламъка на обичта.

    Ти цялата грееш от обич и доброта!
    Прегръщам те, Петинка!
  • Ковчеже, скътало голяма топла обич...
    Петенцееее, трепна ми! Много!
    Гуш*
  • "Изля се водопадно във очите ми."

    Страхотно, Петя!
Random works
: ??:??