Sep 20, 2015, 11:16 AM

Тук, без теб

  Poetry » Love
656 0 2

Миналото път проправя пак,

не виждам бъдещето ясно.

Но без теб да продължа, кажи ми как?

Всичко ми е толкова трудно и неясно.

 

Кажи ми ти, защо не те забравям

и всеки ден очите твои търся аз.

Кажи ми в нощите безкрайни

защо все чувам твоя глас.

 

Трудно е, но ще се справя.

Силна съм и ти го знаеш.

Ще дойде ден, ще те забравя,

а ти дори няма да го осъзнаеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Т All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря много! Не очаквах, че някога ще успея да го напиша, но ето че става!
  • Браво за куража да напишеш стих! Бях сигурен, че ще се справиш. Бъди още по-категорична в изказа и все така абсолютно откровена в чувствата си!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...