Дворът ти е сиво пепелище.
Оградата - ръждясала от викове.
И пейката студена е опора.
Безмълвно викащи - душите ни.
Показа ни дома си в спомени.
Прекършена луната нощем.
Самотно отражение във виното.
И пукнати стените, болните.
Но кучето не идва вече.
Избяга в слънчеви полета.
А в дланите ти крясъци.
И празни думи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up