Тук остава само тишина...
Дворът ти е сиво пепелище.
Оградата - ръждясала от викове.
И пейката студена е опора.
Безмълвно викащи - душите ни.
Показа ни дома си в спомени.
Прекършена луната нощем.
Самотно отражение във виното.
И пукнати стените, болните.
Но кучето не идва вече.
Избяга в слънчеви полета.
А в дланите ти крясъци.
И празни думи.
Очите - сухи извори.
Сърцата ни в куршуми.
Но често, честичко вали.
И гърмове раздират в теб небето.
Самотно. Бурето. Мазето.
Ти.
След нас
остава
само
тишината
да вали…
© Ем All rights reserved.
