Jul 1, 2008, 12:13 PM

Тук съм. А ме няма.

  Poetry
1.7K 1 4
Моля те. Прочети ме.
Неизказана, смълчана.
Към мене отведи ме.
Че съм цялата на рана.

Истинска съм. И не съм.
Като приказка без край.
Нерешително озъбена,
срещу луната вълчи лай.

Тук съм. А ме няма.
Като Титаник се разбих.
Оцеляла уж през себе си.
Във вълните се размих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...