Тушът на мълчанието /Cefules & Joanna vas/
Тушът на мълчанието
изписва кротко миглите на словото.
През него се прецеждат вековете
преминали невидимо
и всеки трепет е премигване -
дихание разтворено
в кората на разлистения явор.
Гори зелени -
закрилници на мислите са дом.
Мълчанието е момиче с рокля,
допряла русата глава във колене,
с отправен носталгичен поглед -
някъде, където времето
не знае още да тече.
А там в далечината -
утрото наподобява цвете,
в очите пълни и в босите нозе.
Росата се пилее като извор.
Една усмивка кротко се топи
в широките поляни на живота.
Мълчанието е задъхана жена.
Превръща се в мъгла, а в нея -
блещукат сенки, духове
и гонят се и смеят се.
Там някъде, отронва се сълза...
Сълза,
в която ражда се мечта...
И птичите крила са наметало.
Едно сърце си пее над света.
То пее, пее песента
и осъзнава същност непонятна.
Мелодия, написана с душа
по петолинието светло на деня...
изписва кротко миглите на словото.
През него се прецеждат вековете
преминали невидимо
и всеки трепет е премигване -
дихание разтворено
в кората на разлистения явор.
Гори зелени -
закрилници на мислите са дом.
Мълчанието е момиче с рокля,
допряла русата глава във колене,
с отправен носталгичен поглед -
някъде, където времето
не знае още да тече.
А там в далечината -
утрото наподобява цвете,
в очите пълни и в босите нозе.
Росата се пилее като извор.
Една усмивка кротко се топи
в широките поляни на живота.
Мълчанието е задъхана жена.
Превръща се в мъгла, а в нея -
блещукат сенки, духове
и гонят се и смеят се.
Там някъде, отронва се сълза...
Сълза,
в която ражда се мечта...
И птичите крила са наметало.
Едно сърце си пее над света.
То пее, пее песента
и осъзнава същност непонятна.
Мелодия, написана с душа
по петолинието светло на деня...
© Йоанна All rights reserved.
