Ох, горкия... Няма прокопсия
в тази пуста ковид орисия,
свърши ли домашната ракия,
параноята като сачма пере,
Всеки почва да мечтае,
кой за мацки, кой море,
кой по цяла нощ брои овце,
а сезонът, казват, ще е есента...
До тогава - тука ще се утешаваме
с приказки за любовта
и на всички ще разправяме
колко сме щастливи у дома...
© П Антонова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
