Ох, горкия... Няма прокопсия
в тази пуста ковид орисия,
свърши ли домашната ракия,
параноята като сачма пере,
Всеки почва да мечтае,
кой за мацки, кой море,
кой по цяла нощ брои овце,
а сезонът, казват, ще е есента...
До тогава - тука ще се утешаваме
с приказки за любовта
и на всички ще разправяме
колко сме щастливи у дома...
© П Антонова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
