Аз съм твоето светло момиче,
свежо утро в съня ти посърнал,
спомен, лудото в мене прегърнал,
който в дните ти тъмни наднича.
Аз съм твоето синьо момиче,
стръкче полъх в отдавнашен ден,
пясък в лунен пейзаж, неизгребан,
на косите ми днес заприличал.
Аз съм твоето тъжно момиче,
залък хлад по очите ти бледи,
непременна тревога по дните,
там, където до болка се вричам.
© Геновева Христова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
