Твой завинаги
Загубих те завинаги и осъзнавам,
че вече е късно за начало ново,
нараних те – това си го признавам,
между нас вече всичко е готово.
Когато затворя очи само за миг,
и виждам твоя лик пред мен стои,
пак чувам твоя глас, твоя вик,
че всеки живота сам си го строи.
От забранена към изгубена любов
колко време още остава до края?
Дали ще имам някога избор нов,
или ще е изненада, за която не зная?
Твой бях и твой ще остана,
дори да ми струва свободата,
да знам, че любовната ми рана
е незабравим спомен от Жената.
Да ме арестуват заради нас,
да получа доживотна присъда,
теб ще чакам – за теб ще мисля аз
и завинаги само твой ще бъда.
© Никица Христов All rights reserved.
Поздрави!
