( В отговор на стихотворението "...Твърде човешко"
от 25.07.2011г. на Николай Начев - niton )
Когато аз създам машина
трудът нелек да облекчи,
работници, поне стотина,
ме гледат с влюбени очи.
Когато пиша стиховете
душите им да причестя,
на хилядите страховете
край мен превръщат се в цветя.
А щом излезе мойта книга
или чертеж с контури три,
то моята любов ви стига
и с вашата ще се сроди.
© Иван Христов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
