Aug 7, 2011, 11:22 PM

Творческа

  Poetry » Civic
669 0 7

 

( В отговор на стихотворението "...Твърде човешко"

от 25.07.2011г. на Николай Начев - niton )

 

Когато аз създам машина

трудът нелек да облекчи,

работници, поне стотина,

ме гледат с влюбени очи.

 

Когато пиша стиховете

душите им да причестя,

на хилядите страховете

край мен превръщат се в цветя.

 

А щом излезе мойта книга

или чертеж с контури три,

то моята любов ви стига

и с вашата ще се сроди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...