Aug 7, 2011, 11:22 PM

Творческа

  Poetry » Civic
673 0 7

 

( В отговор на стихотворението "...Твърде човешко"

от 25.07.2011г. на Николай Начев - niton )

 

Когато аз създам машина

трудът нелек да облекчи,

работници, поне стотина,

ме гледат с влюбени очи.

 

Когато пиша стиховете

душите им да причестя,

на хилядите страховете

край мен превръщат се в цветя.

 

А щом излезе мойта книга

или чертеж с контури три,

то моята любов ви стига

и с вашата ще се сроди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....