7.08.2011 г., 23:22

Творческа

668 0 7

 

( В отговор на стихотворението "...Твърде човешко"

от 25.07.2011г. на Николай Начев - niton )

 

Когато аз създам машина

трудът нелек да облекчи,

работници, поне стотина,

ме гледат с влюбени очи.

 

Когато пиша стиховете

душите им да причестя,

на хилядите страховете

край мен превръщат се в цветя.

 

А щом излезе мойта книга

или чертеж с контури три,

то моята любов ви стига

и с вашата ще се сроди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...