7.08.2011 г., 23:22

Творческа

675 0 7

 

( В отговор на стихотворението "...Твърде човешко"

от 25.07.2011г. на Николай Начев - niton )

 

Когато аз създам машина

трудът нелек да облекчи,

работници, поне стотина,

ме гледат с влюбени очи.

 

Когато пиша стиховете

душите им да причестя,

на хилядите страховете

край мен превръщат се в цветя.

 

А щом излезе мойта книга

или чертеж с контури три,

то моята любов ви стига

и с вашата ще се сроди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...