May 23, 2012, 12:52 PM

Творчески напън

1.9K 0 20

Творчески напън


Путпрял съм с лакти кухата глава,
ут молива пол'вината изгризах.
Пък къту гледъм -
празен си й листа,
кату с "Perwoll"
испрана
бяла
риза.
Усещъм, съм съ стегнъл кът кирпич,
иди ми ф зимята да съ скрия.
Хуреи,
ямбуви -
нe идат хич.
Пиша,
пиша
а после сичку трия.
Ей тъй твуря - ду късну през нуща.
Тормозя се главата си за лудо,
дукът си легна
и а-ха да заспя,
рима иди,
слит нея друга -
чудо!
Си казвам, ши ги помня ду зарана,
и ф сън отпускам творческа глава.
Ма пак е празна, 
сутрин кату стана,
наново почвам:
молива,
листа!!!
За тая нощ ш'са стегна по-утрану,
дет вика Оня, с грешки ши са уча.
Със листите леглото ши й постлану,
и молиф
над ухоту ши забуча!!!

Сичку ши запиша!

Амин!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...