Творчески напън
Творчески напън
Путпрял съм с лакти кухата глава,
ут молива пол'вината изгризах.
Пък къту гледъм -
празен си й листа,
кату с "Perwoll"
испрана
бяла
риза.
Усещъм, съм съ стегнъл кът кирпич,
иди ми ф зимята да съ скрия.
Хуреи,
ямбуви -
нe идат хич.
Пиша,
пиша
а после сичку трия.
Ей тъй твуря - ду късну през нуща.
Тормозя се главата си за лудо,
дукът си легна
и а-ха да заспя,
рима иди,
слит нея друга -
чудо!
Си казвам, ши ги помня ду зарана,
и ф сън отпускам творческа глава.
Ма пак е празна,
сутрин кату стана,
наново почвам:
молива,
листа!!!
За тая нощ ш'са стегна по-утрану,
дет вика Оня, с грешки ши са уча.
Със листите леглото ши й постлану,
и молиф
над ухоту ши забуча!!!
Сичку ши запиша!
Амин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадин Всички права запазени
