Jun 28, 2016, 9:16 PM

Творчество

  Poetry
574 0 1

Напрегнат творчески момент,
във който аз попаднах тихо...
Отвътре вае се фрагмент,
изпълва вените ми... Психо!

Разбърках в себе си пожар,
не губих ценното ви време.
Работеше се за кошмар...
Получи се! Едно за мене...

В главата мислите валят,
уцелих мястото в средата...
И вдигам гащите си пръв,
а вие пускайте водата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...