Твоя!
Питаш твоя ли съм. Твоя?
Още месец-два, не повече -
докато се разнесе пороят
и се вдигнат тежко облаците
на заблудата и на измамата,
и на грешните ни помисли...
Докато ме разпнат цялата
под градушка от въпроси,
докато не вземем двамата
равни части от присъдата.
И тогава ли ще питаш
твоя ли съм? И осъден?
И тогава ли, когато
ще те кърши пъклен пламък
и ще ти предлагат злато,
за да ме забравиш?
Ако и тогава искаш
зарад мене пак по тоя
страшен път да минеш -
твоя ще съм! Твоя!
© Анита Габровска All rights reserved.
