Твоя...
Незрящи са посребрените прозорци,
пили са отвара
през нощта на полските индигови ралици.
Нищо, че сега спиралното на есента е раковина.
Захарните пръстчета на елфите забраняват подслушване. Мисли за мен,
не ще чуе никой ритъма на
две души,
кънтящи,
пропити от влага.
Ще го скрием в рапанче... сред шепота на вълните.
Страх ме е от пролетни цветя и птици,
а знаеш ли, обич имам с една солена есен,
която ме прегаря преди всяко изпълване...
Гореща стъкленост се лее,
прониква като всяка искрица Теб...
Лунна жарава тлее във всеки миг,
когато пяна със бряг не се слива.
Нежност, престъпна до молитвеност, нося.
Мисли за мен - поне дотолкова,
че твоя да се наричам...
© Анна-Мария Николаева All rights reserved.
