Твоя
Аз искам да съм същата за тебе,
за синьото небе и за луната,
но тайно счупих всички бариери
и някак си привикнах с тишината,
която ми тежи като бесило.
Кои ръце да чакам да ме стоплят?
Рисувах ти с очите си хвърчило,
но няма вятърът причина да е кротък.
Прекрачих себе си и смачканите думи
захвърлих скришом, в дъното на кошче.
И тялото - ранено от куршуми,
прикривах с всичкия горчив недостиг.
А кротката мъгла ме опакова
и сложи надпис - тъжна безполезност.
От толкова обикване и лудост,
кажи ми - как да съм неистово вълшебна?
Кажи ми, как да съм небе за птици,
с чии криле да се докосна до простора?
От толкова изпуснати въздишки,
пропуснах да ти кажа, че съм твоя.
© Ем All rights reserved.
