Твоя
Аз искам да съм същата за тебе,
за синьото небе и за луната,
но тайно счупих всички бариери
и някак си привикнах с тишината,
която ми тежи като бесило.
Кои ръце да чакам да ме стоплят?
Рисувах ти с очите си хвърчило,
но няма вятърът причина да е кротък.
Прекрачих себе си и смачканите думи
захвърлих скришом, в дъното на кошче.
И тялото - ранено от куршуми,
прикривах с всичкия горчив недостиг.
А кротката мъгла ме опакова
и сложи надпис - тъжна безполезност.
От толкова обикване и лудост,
кажи ми - как да съм неистово вълшебна?
Кажи ми, как да съм небе за птици,
с чии криле да се докосна до простора?
От толкова изпуснати въздишки,
пропуснах да ти кажа, че съм твоя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
