Jan 21, 2017, 10:33 PM  

Твоя по кучешки

  Poetry » Love
728 2 12

Красив си,ти моя Безнадеждност –

Любовен лъч от зимното сияние.

Обвиваш ме във преспа снежна.

Поиш ме с рани от изгнание.

 

Попивам те жадно, аз съм Сахара!

Невиждали пясъци мокрият сняг.

Преплитат се стъпки, пониква омара,

буренясва в артерии тихата страст.

 

Целувам очите ти – жълти огньове.

Крилата горят. За тебе са пазени!

Отдавам се всячески, дай ми окови!

Твоя по кучешки – до последния залез.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...