Красив си,ти моя Безнадеждност –
Любовен лъч от зимното сияние.
Обвиваш ме във преспа снежна.
Поиш ме с рани от изгнание.
Попивам те жадно, аз съм Сахара!
Невиждали пясъци мокрият сняг.
Преплитат се стъпки, пониква омара,
буренясва в артерии тихата страст.
Целувам очите ти – жълти огньове.
Крилата горят. За тебе са пазени!
Отдавам се всячески, дай ми окови!
Твоя по кучешки – до последния залез.
© Силвия Илиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
