Твоят огън лед и сняг стопява
С магия ледна Снежната кралица
сърцето ми пак иска да смрази.
Обгръщайки го с мъртва огърлица
опитва, мила, в него да не си.
Разпускайки от скреж бели коси
и с поглед син примамва ме фалшиво.
В усмивката кристална студ пълзи,
в короната й нежност бди лъжливо.
Тя имитира теб... Дори красиво
не ще успее да ме заблуди,
че само с тебе любовта ми живо
в гърдите, да, най- искрено пламти.
Светът на зимата ме вледенява,
но твоят огън лед и сняг стопява.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
