Твоят дълбок поглед...
...Твоят дълбок поглед...
Твоят дълбок поглед ме очертава и обхожда,
реши косите ми, открива всяко кътче в мен,
гали ръцете ми, целува очите ми, коленете ми,
болките върху им, превръща само в никакви белези...
Твоят дълбок поглед ме кара да забравя тъмнината,
прогонва студа, прегръща ме със светлина и топлина-
просто блести толкова ярко, че потънала в него трептя..
Пази и изпълва голотата ми, усмихва всеки миг живот,
съблича пречките, сбъдва мечтите ми..., шепти името ми...,
извисява ме към свободата, завива ме в приказка, случваща се...
Твоят дълбок поглед е прозрачен, не знае що е празнина,
чете се истината в него, към щастието отворена порта е...,
рисува картина, разхожда се в идилия, под дървото си почива...
Изправя се винаги смело и никога не се предава,
търси вечността в мигновението и времето спира...,
въздуха му глези ме, всяка нота и точка композира,
в песента на две сърца свирещи в едно, в един глас пеещи...
Твоят дълбок поглед е море от любов, лятото на всеки сезон,
сигурност, отдаване и наслаждаване, яснотата на деня в нощта,
сълзи, пепел и рози, възраждащ се пламък, сладък и воден като феникс...
Твоят дълбок поглед ме изгаря и ме къпе със дъжд от дъга...,
потъвам във вятъра му, опиянението, чара, треската, в морски фар...,
гонейки дъното, но всъщност, достигайки небесата, звездите, лъчите...
Твоят дълбок поглед, безкрайно страстен и нежен, незабравим,
с нищо несравняващ се, поглъща ме в същността, съкровеността...
Твоят дълбок поглед, отворен прозорец е, примигва в избликнал танц...
Кани ме на края на света и не иска нищо друго, освен да ме зарадва...
Любими, погледни ме пак, гледам те и аз, в едно огледало плуваме...
не бърши сълзите ми, защото са от щастие и любов, но напиши ги пак...!
© Лили Вълчева All rights reserved.
