Твоята любов
Мила моя, влажно и росно е.
Изгревът е разцъфнал в роза.
Албатросите започват чифтосване.
Морският пясък брашно е оризово,
разсипано под краката ни.
Намира ни по следите
само скитникът вятър.
Делфини приветстват мечтите.
С повехнал поглед е планината.
Нежно гали я слънцето.
Пекат се в хляб семената.
Отново преражда се зрънцето.
Желания, начертани от Бога.
Не искам да те пусна! Не мога!
С теб ме венча планината.
С теб венча ме морето.
Рая ми бяха скалите.
Очите - поляна. Небето.
Ръцете. Дъхът ти. Косите.
Шепот несвързан. Бездумно говорене.
Жарта на твоите устни.
Възторгът и Болката. Блажената умора...
Властността и Смирението, запечатали Чувството.
Ще ми прости, може би, Бог...
Ти си ми въздуха! Ти си ми тръпката!
Всички грехове да платя съм готов!
Остави ми лятото, утрото, глътката
отрова - твоята любов!
© Красимир Дяков All rights reserved.
