Nov 6, 2007, 10:56 PM

Твоята вина е свята

  Poetry » Love
953 0 14
 

 

 

Ти виновна си за всичко.

Искам те. Това ме плаши.

Аз толкова съм бил самичък...

Трудно е да го изкажа.

 

 

Ти сама нахлу в света ми,

влезе също и в сърцето.

В мен сега е толкоз пълно.

Не тъмнее. Вече свети.

 

 

Но твоята вина е свята

и дори донякъде вълшебна.

Низ от месеци живеех сляпо.

А днес, чрез твоите очи проглеждам.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...