Твърде електронен.
Не ме е яд, че няма да те имам!
Гневя се от това, че се разминахме.
Че някак си се спрягаме във минало,
преди да изживеем тялом, сливане.
Понеже аз си тръгвам. Без заплаха.
Внезапно. Без прогноза. Катаклизъм.
Сбогуване не правя на инат.
Далечен ставам повече без близост.
Опитай да останеш тук до мен!
Отдавна станах твърде електронен.
Дори и да си ида някой ден,
човек не ще загубиш. Само спомен.
Защото вярвам само във плътта.
Прости, но със душѝ се пренаситих.
Гневя се. Имам право. Точка. Да!
Не ми е до романтика във стихове...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
