Jan 5, 2011, 4:26 PM

Твърде много въпроси

  Poetry » Other
809 0 5

Щастлива ли съм?

Този въпрос ме тормози отдавна.

В един дух със сивото ежедневие

и животът ми изтича безславно.

 

Привидно имам всичко нужно -

и дом, и любов, и приятелство.

Защо тогава сърцето ми е тъжно

и сякаш не съм на мястото си?

 

Защо, когато се усмихвам,

го усещам толкова фалшиво?

Защо очите ми са слепи

за всичко ярко и красиво?

 

Въпроси и още въпроси,

а отговорите са рисунки във пясъка,

задържат се за секунди в ума ми

и после водата отнася ги...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Аврамова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И защо? Пиши, качвай, малко по малко ще започнеш да виждаш и отстрани. Негативното мнение е за това: да те подтикне да продължаваш, като се опиташ да го асимилираш и може и полза от него да има. Ако не те касае, просто отминаваш
  • Не се безпокой. И аз пиша по същия начин, нищо че не задавам точно тези въпроси и даже не задавам въпроси, де. Далеч по-добре и смилаемо, и дори близко, отколкото да сравниш тъгата си с разляни менци лунна светлина, които вихрогон е ритнал случайно, докато е обикалял небесната шир в опит да подобри последния рекорд на Гинес за най-безопасно акостиране под залеза на далечните спомени и пътят му е осеян с тръпчива сладост и боли този бяг, но той се носи и оставя кървава диря по хоризонта от мечти, които незнайно защо са едни тъжни върби.
  • Петър много Ви благодаря за коментара. Истината е че след този коментар аз спрях да качвам и да споделям стихотворенията които пиша, с когото и да е било. Бях доста млада и объркана, когато писах стихотворението и знам че може да звучи странно на много хора. Истината е че бях искрена относно това което изпитвам. Благодаря Ви.
  • А аз мисля, че авторът на предния коментар е един надут пуяк. Така не се пише критика, а се злобее. Затова реших да коментирам, дано някой го прочете. Поне да беше написал нещо, преди да дава акъл на останалите. Стихотворението не е съвършено, но какво от това? По-важно е, че е искрено.
  • Това са лични и риторични май, въпроси, на които единствено авторката е в състояние да си отговори. Никой от четящите не притежава кристална топка. Като откровение (не мога да си изкривя душата и да го нарека стихотворение, защото не е) го намирам слабо. Липсва образност, ритъм, звучи банално и наивистично.
    Съжалявам, че авторката е оставила живота си да изтича безславно, но ние с нищо не можем да помогнем в случая, освен с откровено мнение за ... ъъъ... творбата и.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...