Sep 5, 2008, 2:58 PM

Тя

  Poetry » Love
1.3K 0 4
Тя

Тя стои на балкона и ридае тихичко сълзи.
Чакаща своя принц на бял кон.
Отдавна спряла да вярва в мечтите,
бавно угасва ден след ден.

Знае, че красивите приказки не са реалност,
но въпреки това мечтае за Него.
Нима иска много?!
Нима една ласка струва скъпо?!

Просто миг с любимия човек.
Миг нежност й стига.
Не иска друго, само да бъде обичана,
да бъде щастлива.

Вперила поглед в мрачното сиво небе,
сравнява го с чувството да си сам.
Мисълта, че е ненужна, я убива,
разкъсва сърцето й на хиляди парченца.

Сама ли е наистина?!
Може би не. Но как да знае?!
Болката я изгаря.Болка по него.
Болка от любовта, която изпитва.

Дали и него го боли?! Едва ли.
Тази хладнина, която показва,
разяжда духа й, обсебва съня й.
Кара я да страда.

Но въпреки всичко тя го обича.
Би дала всичко за него, дори живота си.
Би рискувала до край.Защото за нея Той е всичко.
Тя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...