Sep 30, 2011, 8:54 AM

тя 

  Poetry » Other
585 0 2

Тя беше там, сред пустоща,

не искаше и нито чакаше,

живееше върху жарта,

обичаше пепелта в нозете си.

 

Не искаше легла от рози,

а само тропот на коне,

шепот на отминало,

трупаше в нозе!

 

Не беше минало и нито чакано,

не беше между да и не,

в себе си милиони истини

изстриваше с ръце.

 

Тя стои си там от цяла вечност,

с нея грешили са мъже,

предлагаше мъничко нежност

за капчица дъжд поне.

 

Тя беше ничия и никоя,

ранена, не, отдавна не,

примирена с покоя,

но жадуваща коне.

© Ирена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??