green_poison (Ирена )
60 135
30.09.2011 г., 8:54 ч.

тя 

  Поезия » Друга
583 0 2

Тя беше там, сред пустоща,

не искаше и нито чакаше,

живееше върху жарта,

обичаше пепелта в нозете си.

 

Не искаше легла от рози,

а само тропот на коне,

шепот на отминало,

трупаше в нозе!

 

Не беше минало и нито чакано,

не беше между да и не,

в себе си милиони истини

изстриваше с ръце.

 

Тя стои си там от цяла вечност,

с нея грешили са мъже,

предлагаше мъничко нежност

за капчица дъжд поне.

 

Тя беше ничия и никоя,

ранена, не, отдавна не,

примирена с покоя,

но жадуваща коне.

© Ирена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??