тя
Тя беше там, сред пустоща,
не искаше и нито чакаше,
живееше върху жарта,
обичаше пепелта в нозете си.
Не искаше легла от рози,
а само тропот на коне,
шепот на отминало,
трупаше в нозе!
Не беше минало и нито чакано,
не беше между да и не,
в себе си милиони истини
изстриваше с ръце.
Тя стои си там от цяла вечност,
с нея грешили са мъже,
предлагаше мъничко нежност
за капчица дъжд поне.
Тя беше ничия и никоя,
ранена, не, отдавна не,
примирена с покоя,
но жадуваща коне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
