Тя плаче още - като малка,
с огромни, перлени сълзи.
Рухва облак с тази капка,
плачат с нея сините вълни!
Тя прегръща още кукла,
когато не успява да заспи.
И пише в старата тетрадка
своите несбъднати мечти.
Тя пее свойта стара песен,
мелодия, обливаща деня!
Зарежда през всяка есен
наивната ù, искрена душа!
© Дива Самодива All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
