Тъмните черни облаци в мен събуди,
неочакваната буря.
Появи се като мълния,
пълна с живот и свободен дух
и с находчивост и вярност
се запъти към мен-
опитомената вълчица.
Жадна за игри
със страст и лекота
за копнеещата дивота.
Настървеният глад и грешният поглед
засилват желанията в мен.
Знам, че си грях,
а така ме привличаш?!
Да тръгна ли с теб
към бездната безкрайна?
© Теодора Желева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
