Тъмните черни облаци в мен събуди,
неочакваната буря.
Появи се като мълния,
пълна с живот и свободен дух
и с находчивост и вярност
се запъти към мен-
опитомената вълчица.
Жадна за игри
със страст и лекота
за копнеещата дивота.
Настървеният глад и грешният поглед
засилват желанията в мен.
Знам, че си грях,
а така ме привличаш?!
Да тръгна ли с теб
към бездната безкрайна?
© Теодора Желева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
