Пак притихнал, градът се усмихна,
но загадъчно, хладно прикрит
и треперещи птици политат,
а в крилете им пак се оплитат
златно-сребърни късни лъчи.
Като зрънце, потъващо слънце
даде път на конете от мрак,
да препуснат по улици пусти,
под смълчани прозорци и къщи,
спират пак и за страх ще са знак.
А в порутената къща, смръщен пясъчен часовник
отброява неохотно той троха подир троха. ...