Necrony (Иван Терзиев) Necrony (Иван Терзиев)
4
Dec 26, 2006, 1:59 PM

Тя

  Poetry
1.1K 0 1
Безжалостен, безмълвен.
Аз избледнявам от моята вътрешна слабост
Примамливо вдъхновение.
Възхитителни, но бездушни.
Вълнуващи и плашещи.
Нейните думи бяха толкова убедителни.

Погледът и толкова чист.
Очите големи, остри и силни.
Движенията и бързи и резки.
Смайващо непренудена тя беше.
Замислена и малко тъжна.
Строга, но много добра.
Искрено добра.

Усмихвайки се защитаваше.
Възхитително красива.
Нейната невинност блести.
Нейната плът и нейната кръв.
Нейните думи бяха толкова убедителни.
Не можем да спрем това, което тя казваше.

Тя е само три годишна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Терзиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0