Тя... безименно, непознато на никому момиче...
скиташе босо по мократа земя и търсеше спасение...
Беше спокойно, сериозно и гледаше все напред.
Може би искаше да немери нещо изгубено или отишло си...
А вън валеше... дъждът се изливаше и мокреше всичко...
вятърът духаше и носеше мечтите и наляво и надясно.
Дърветата се извиваха, листата падаха по земята.
Носеше се черен прах, и загрозяваше още повече черните стъкла на къщите...
Нощтта беше студена, тъмна, мрачна и бурна.
Сякаш Луната, Слънцето бяха изместени завинаги от бурята, вятара и дъждът...
Беше студено и тъмно...
По улиците нямаше жива душа, ...