Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
152 235
May 25, 2006, 11:12 PM

Тя беше просто една... 

  Poetry
683 0 5
Тя... безименно, непознато на никому момиче...
скиташе босо по мократа земя и търсеше спасение...
Беше спокойно,  сериозно и гледаше все напред.
Може би искаше да немери нещо изгубено или отишло си...
А вън валеше... дъждът се изливаше и мокреше всичко...
вятърът духаше и носеше мечтите и наляво и надясно.
Дърветата се извиваха, листата падаха по земята.
Носеше се черен прах, и загрозяваше още повече черните стъкла на къщите...
Нощтта беше студена, тъмна, мрачна и бурна.
Сякаш Луната, Слънцето бяха изместени завинаги от бурята, вятара и дъждът...
Беше студено и тъмно...
По улиците нямаше жива душа,
всеки се беше прибрал на топло при семеиството си...
Но Тя... вървеше. Миришеше на буря.
Предчувстваше я, но сякаш това не я плашеше.
Вървеше без посока все така и за никъде не бързаше...
Носеше само една снимка... окъсана, намачкана, мокра...
Държеше я, вървеше, дъждът я мокреше...
Вятърът размяташе безмилостно дългите и коси.
От очите и капеха сълзи, които се сливаха със капките дъжд...
Тя... мислеше, спомняше си всичко...
Спомените не я напускаха, бяха прекалено болезнени...
Дъждът я успокояваше, тя не бързаше...
но защо ли да бърза? Няма къде да отиде,
няма дом, няма мечти, няма обич, няма име...
Има само една стара, намачкана снимка...
и спомени... много болезнени спомени...
Тя... крачеше бавно, плачеше заедно с вятъра
и дъждът отмиваше всичко...
Заличаваше следите й...
Тя... имаше старата, непотребна снимка...
смачкана, накъсана, но нейна...
Имаше и бурята... нощтта беше нейната сестра...
Бурята беше в сърцето и душата и.
Затова и не бързаше,
просто нямаше къде да иде,
и знаеше, че след себе си няма какво да остави...
Тя... беше просто една...
една от тълпата... една от всички...
Една, която нощта прибра, за да не страда повече...

© Александра Матеева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??