Тя е поетеса!
Тя ме гали! С поглед,с дъх,,с усмивка,
всяка болка знае да топи.
С пеперуден поглед ми намига,
хвърля лист и казва: "Прочети!"
Тя е поетеса! Аз, за жалост,
нямам като нейното перо.
Пиша римички сред мъжки хаос,
щом зацикля, сипвам си "Перно"!
Тя не пише, просто композира,
мислите ù пеят по листа.
Казвам си: "Е, тя импровизира!"
Но смълчан, очаквам да чета.
Думите ù като с лък пробиват
бронята на моето сърце.
В погледа ми две реки се вливат
и от мъж превърщам се в хлапе!
Имах всичко! (Мислех си, че имам!)
Днес открих, че съм си дилетант...
Сменям най-красивата си риза
за парцал от нейния талант!!
(За Теб!)
© Йордан All rights reserved.
