Тя е сигурно луда
Тя е сигурно луда (но не точно луда за връзване), просто ходи сама и сама нещо все си говори. И я срещам редовно, когато се счупвам от бързане сутрин рано за работа. Някой път чувам, че спори с много страст с опоненти, за другите просто невидими. Минувачите често я гледат с нескрито смущение. Уж е с някаква болест - навярно от най-безобидните, но понякога думите удрят в средата мишената. Де да можех да тръгна след нея към нейното някъде... Там гнездят в приказливи ята всички стари въпроси, а пък тя ги подмамва и вместо да литнат със вятъра, се зареждат в гласа ù на равни картечни откоси. Тя е сигурно луда. Директната връзка с вселената има своя цена. Затова ние търсим посредници - срещу някоя свещ и молитва набързо прошепната да задраскат по грях или два-три от божите дневници. И е тихо в главите. Отдавна измели сме звуците. Всички трудни „защо“-та безславно прашасват в килера. Има кой вместо нас да ги пита – децата ни, внуците… А каквото пропуснат, след тях някой луд ще намери.
© Росица All rights reserved.
