Тя е сигурно луда (но не точно луда за връзване),
просто ходи сама и сама нещо все си говори.
И я срещам редовно, когато се счупвам от бързане
сутрин рано за работа. Някой път чувам, че спори
с много страст с опоненти, за другите просто невидими.
Минувачите често я гледат с нескрито смущение.
Уж е с някаква болест - навярно от най-безобидните,
но понякога думите удрят в средата мишената.
Де да можех да тръгна след нея към нейното някъде...
Там гнездят в приказливи ята всички стари въпроси,
а пък тя ги подмамва и вместо да литнат със вятъра,
се зареждат в гласа ù на равни картечни откоси. ...