Sep 8, 2009, 5:48 PM

Тя и той в регрес, в дните на прогрес

794 0 6

Тя и той в регрес,          

в дните на прогрес

 

Жената, изведнъж,

постави си цена,

която плаща мъж,

превърнал се в жена.

 

Началник стана тя,

с кола, костюм и хъс,

а той − сади цветя

и прави чай от бъз.

 

Надяна панталон,

(че мъж е да внуши)

а той − по ляв наклон −

с халки краси уши.

 

След туй (да го копира)

започна да разбира

от футбол и машини,

а той − се епилира,

по следните причини:

 

1. Било хигиенично!

Ей тука съм неверник!

Обижда, сиреч, лично

баща си на „мизерник”.

 

2. Бил приличал на примат!

То, макар и некосмат,

щом е с мозък глуповат,

пак ще бъде припознат.

 

3. Да бъдел по-красив!

Приемам! Отведнъж!

А беше грозен, див,

но с главно „М” бе Мъж!

 

Прекрасен, нежен, ала

оставащ вече в кека –

утайката събрала

онези с китка мека.

 

А друга част от нея

е той: мъжът безгласен.

(Почти е като гея,

но пòлът му е ясен).

 

Третият основен тип

е човекът-комплексар.

(Каращият мощен джип

средновъзрастов гъзар).

 

Комплексът е дълбоко,

а, кàчил се в колата

е с метър по-високо,

де факто, от жената.

(И гледа я отгоре,

понеже долу зор е).

 

Четвърти пък раздава

го „мачо”, но прозира

и ек на ек узнава

се кой е командира.

 

Две неща са ясни днес

(във съвременния строй):

Тя – живее в силен стрес!

Той – загуби веч’ покой!

 

А прогресът би им казал

(ако можеше) вежливо:

„Що, когато съм показал

път направо, всичко живо

бие винаги накриво?!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Цанков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Извадил си всички типажи на нескончаемите деформации на битието ни - трагично и комично едновременно. Невероятно ярки обобщения и витална усмивка, която заслужава аплодисменти!
  • Де да можеше прогресът да говори. И де да можех ме ние да го чуем. Но съм благодарен че прочетох неговите думи в твоя стих. Много точна и истинска констатация е това. Поздрави!
  • ОК - с вдигнат палец!
  • Прогресивно се омешахме... Такъв е животът!
  • Чудничко !

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...