8.09.2009 г., 17:48

Тя и той в регрес, в дните на прогрес

793 0 6

Тя и той в регрес,          

в дните на прогрес

 

Жената, изведнъж,

постави си цена,

която плаща мъж,

превърнал се в жена.

 

Началник стана тя,

с кола, костюм и хъс,

а той − сади цветя

и прави чай от бъз.

 

Надяна панталон,

(че мъж е да внуши)

а той − по ляв наклон −

с халки краси уши.

 

След туй (да го копира)

започна да разбира

от футбол и машини,

а той − се епилира,

по следните причини:

 

1. Било хигиенично!

Ей тука съм неверник!

Обижда, сиреч, лично

баща си на „мизерник”.

 

2. Бил приличал на примат!

То, макар и некосмат,

щом е с мозък глуповат,

пак ще бъде припознат.

 

3. Да бъдел по-красив!

Приемам! Отведнъж!

А беше грозен, див,

но с главно „М” бе Мъж!

 

Прекрасен, нежен, ала

оставащ вече в кека –

утайката събрала

онези с китка мека.

 

А друга част от нея

е той: мъжът безгласен.

(Почти е като гея,

но пòлът му е ясен).

 

Третият основен тип

е човекът-комплексар.

(Каращият мощен джип

средновъзрастов гъзар).

 

Комплексът е дълбоко,

а, кàчил се в колата

е с метър по-високо,

де факто, от жената.

(И гледа я отгоре,

понеже долу зор е).

 

Четвърти пък раздава

го „мачо”, но прозира

и ек на ек узнава

се кой е командира.

 

Две неща са ясни днес

(във съвременния строй):

Тя – живее в силен стрес!

Той – загуби веч’ покой!

 

А прогресът би им казал

(ако можеше) вежливо:

„Що, когато съм показал

път направо, всичко живо

бие винаги накриво?!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Извадил си всички типажи на нескончаемите деформации на битието ни - трагично и комично едновременно. Невероятно ярки обобщения и витална усмивка, която заслужава аплодисменти!
  • Де да можеше прогресът да говори. И де да можех ме ние да го чуем. Но съм благодарен че прочетох неговите думи в твоя стих. Много точна и истинска констатация е това. Поздрави!
  • ОК - с вдигнат палец!
  • Прогресивно се омешахме... Такъв е животът!
  • Чудничко !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...