Тя ли...?
"Тя се чудеше как да ме погледне,
а аз нея - как не.
Имаше нещо езическо, нередно
в голите й колене.
Имаше нещо племенно
в плитките й от нощ,
а в дрехите същевременно -
кардиналски разкош.
Тя беше тотема, иконата,
седяща в един автобус,
а аз - една фреска изронена,
между бог Ра и Исус."
Владо Любенов
Той някак не искаше -
ала очите му
чертаеха руни по моята плът,
от тънкия глезен,
прехапал мечтите му -
до плахи колене
изписваха път...
и влажен езикът
потръпна по устните,
напукана, топла, разтворена плът,
и там - сред тълпата,
преди да възкръсне,
той беше езичник -
забравил Исус...
а аз нея - как не.
Имаше нещо езическо, нередно
в голите й колене.
Имаше нещо племенно
в плитките й от нощ,
а в дрехите същевременно -
кардиналски разкош.
Тя беше тотема, иконата,
седяща в един автобус,
а аз - една фреска изронена,
между бог Ра и Исус."
Владо Любенов
Той някак не искаше -
ала очите му
чертаеха руни по моята плът,
от тънкия глезен,
прехапал мечтите му -
до плахи колене
изписваха път...
и влажен езикът
потръпна по устните,
напукана, топла, разтворена плът,
и там - сред тълпата,
преди да възкръсне,
той беше езичник -
забравил Исус...
© Лулу All rights reserved.
