Тя ще дойде
и после заспивала неубедена,
къде ли ще е скрит смисълът
на вечната житейска сцена?
Много лица си поглеждала,
какво ли се крие във тях?
В пъзел си ги подреждала,
едни с гняв, други със смях.
Много за тях си страдала,
защо ли го няма точно това,
по което на сън си си падала
да се превърне в твоя съдба?
Много усмивки ти остави
в нечии жадуващи те очи.
Но така е, какво да се прави,
разминават се често мечти.
Много надежда си съхранила
в очакване на пролетни дни.
Тя ще дойде и то подранила,
пролет китна за влюбени души.
© Васил Георгиев All rights reserved.