Тя знае ли, че мен ме има?
Тя знае ли, че мен ме има?
Грешен си пред нея и пред мене,
лъжи раздират твоята душа,
а съвестта ти упоена дреме,
тежат ù премълчани толкова неща…
На пръста ù халка постави,
но моето сърце с вериги окова,
за да не може да те изостави,
да го боли и страда в любовта.
Тя знае ли, че мен ме има,
че от години с нея те делим?
Измяната ти двойна, непростима
край нас се стеле като черен дим.
Тя знае ли, че мен ме има,
че всеки ден крадем си любовта
и двете носим в себе си душа ранима
като на всяка влюбена жена?
Тя знае ли, че мен ме има,
че между двама ви отдавна аз стоя
и как година след година
минутите в очакване броя?
Тя знае ли, че мен ме има -
скрита в дебрите на твоето сърце,
когато шепнеш ù „любима”,
мен търсят в мрака двете ти ръце?
Тя знае ли, че мен ме има?
Не ù ли става хладно през нощта,
когато като сянка невидима
между вас в постелята лежа?
Тя знае ли, че мен ме има,
когато прибереш се уморен,
а от очите ти навява зима…
Досеща ли се, че си бил при мен?
Тя знае ли, че мен ме има?
Не ме ли вижда в погледа ти ням?
Нима не чувства, че сме трима,
но всъщност всеки си остава сам.
Ако не знае, аз ще и го кажа -
и двете жертви сме във твоята игра.
Така и себе си, и нея ще накажа,
но ти на никоя не заслужаваш любовта.
© АнеблА All rights reserved.
Хубаво ми е при мисълта,че има хора като Вас! (Дори като се замисля първосигнално и детинско беше да започвам веднага на Ти) Желая Ви/ти успехи 
