Дори тъгата е убийствено красива
със своите разплакани очи,
усещаш я туптящострастно жива
с блестящонежни сребърни сълзи.
В тъгата има огнени отблясъци,
умело скрити зад небрежна меланхолия,
стаени вопли, стонове и крясъци -
неопозната дива територия.
Една сълза отронена се спуска,
превръща се в лавина и повлича ме
в порой от бесни, бурни, ярки чувства:
Здравей, тъга, аз твоя съм - обичам те!
© Люба Георева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
