Дори тъгата е убийствено красива
със своите разплакани очи,
усещаш я туптящострастно жива
с блестящонежни сребърни сълзи.
В тъгата има огнени отблясъци,
умело скрити зад небрежна меланхолия,
стаени вопли, стонове и крясъци -
неопозната дива територия.
Една сълза отронена се спуска,
превръща се в лавина и повлича ме
в порой от бесни, бурни, ярки чувства:
Здравей, тъга, аз твоя съм - обичам те!
© Люба Георева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
