May 28, 2015, 12:48 AM

Тъга

  Poetry » Other
873 0 2

Изпълнява заповеди –
лудостта му е такава.
Да е оръдие,
в ръцете на врага.

 

Съзнава или не,
остава на разпятие.
Твори съдбата си,
прегърнал кръст.

 

Тъгата ми се стича
и търси те…
Из дебрите космични,
дори и в синевата.

 

Откривам се
и пускам те навред.
Приела участта ти
на страдалец.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...