Stanley
49 results
Пречистващ дъжд,
дъжд на зачатието...
За нов живот -
осъзнал себе си.
  964 
Една история за любовта ключ-ключалка
Тя беше влюбена и това обясняваше всичко. Емоцията й беше толкова силна, че чак се плашеше от нея. Сякаш това усещане бе далечен отзвук от онова, което смътно си спомняше, но остави траен отпечатък в душата й. Може би затова чувстваше толкова близка и позната бо ...
  839 
Помниш ли ме…
Светлината от досега ни и
свободата – да бъдеш себе си.
Очертанията на магистралата
бяха извън правилата. ...
  1218 
Бялата роза не беше разцъфнала, но не беше и самотна. Дъхава и ароматна, едва доловима, излъчваше свежест. Беше една от първите или по-скоро последни за есента в двора. Истинско чудо. Като самия живот.
Като дете често гледаше звездите. Сякаш бяха магнит на небето. Гледаше ги и си мислеше какво ли не ...
  1264 
Едни изоставят себе си,
други си тръгват от себе си.
Майки умират,
братя проплакват.
Покриви падат, ...
  739 
В целувката тъга
жадуван вопъл отшумя.
И тупна.
Търкулна се отвъд звездите.
Намери и изгуби се отново. ...
  627 
Изпълнява заповеди –
лудостта му е такава.
Да е оръдие,
в ръцете на врага.
Съзнава или не, ...
  684 
След появата му
земята се разтресе.
Лятната буря
връхлетя изведнъж.
С разлика в напрежението ...
  694 
Два часа
през нощта –
търсим път.
Губим се.
В реплики.
  610 
След огън
и тъма.
Небеса от
нежност –
сливат се ...
  675 
Хората гледат една душа:
изгубила достойнство,
останала без синева.
Хората виждат –
страха на роба, ...
  817 
Кой беше до теб
в най-болните мигове -
от живота ти?
Созополският вампир
или друг негов събрат? ...
  732 
Защо са тези низки страсти?
Нима душите ви са по-корави и от камък?
Невъзвращенци, там си останете
и на богатствата се насладете.
А талашитеният й ковчег - ...
  732 
Отпивам
чашата самотна.
На глътки –
до без път.
Прелиствам, ...
  656 
Изпращам ти любов по тези жици,
натежали от желание.
Обичам те и без африкански залези
за обещание.
Искам те, като в онези нощи, ...
  851 
Разлисти се по Валентински
и даде плод.
Смокинята в саксия засадена.
Събуди с вкус на лято.
В Градината остави аромат. ...
  647 
В стаята със белотата -
разпиляна самота.
Там „Малкият принц“ ни събра -
отвъд пределите на Любовта.
Княжевската пейка дочака ...
  836 
Уморих се от предателства
Явни или скрити фустанели
Уморих се от ласкателства
С видими или не проблеми
Искам да си до мен сега ...
  755 
Месеци се редактирах.
Огъвах като какавида.
В търсене на себе си,
докато възкръсна.
Портретът от стената ...
  656 
Когато бягаш –
оставаш там,
където трябва да бъдеш.
Път за никъде.
Премръзнал, ...
  600 
с товар оплоден и дарен
в изгрева на тъмнината
прелял и породен
откъснал се от синевата
дали защото лачената чанта ...
  704 
Видяното навреме
и точно, когато – тогава
се спуска като на кинолента.
И спира.
Да си от отдъхне. ...
  1669 
Съвършеният мъж се показа
пред моята стряха.
Погледна изкосо,
нарамил свежи идеи цял арсенал.
“Дали този танц Ви допада?!” ...
  751 
Не, не идвам при теб.
Отивам да се покая.
Да изплача сълзите си
по неродените ни любови.
Да пренеса гибелта ти ...
  799 
Отдавна не съм писала.
Толкова отдавна,
че вече забравих във кой свят беше.
Не откривах причина да пиша.
Предпочитах да бъда в делника. ...
  866 
Виждам пътя си –
алеята на живота!
Живот в живота.
Не преодолявам
разстоянието, ...
  977 
Често ставам нощем и ти пиша.
Като вчера също.
И иска ми се много да ти кажа.
Всичко даже.
За къщичката наша. И билките ...
  938 
С болка
гъсеницата
се освобождава
от пашкула.
Изтръгва уродливото ...
  941 
Когато си спомниш за нещо красиво,
ти се отразяваш като светлина.
Ако преди си гледал, сега виждаш.
Вкусваш. Изпитваш наслада.
Преминаваш през себе си. ...
  817 
92 удара в минута.
Оставят те
на собствен
бряг.
В прегръдката живот. ...
  984 
Гладна съм. И жадна също.
Емоциите ми са душа.
Израснали от досега
с началото на началата.
Без обещания и гръмки фрази. ...
  1080 
Обичам те - живот безмерен,
изпълнен с радост и тъга...
С дълбоко чувство всеки миг -
химери няма.
Оставам по душа пред теб ...
  1188 
Пролет е!
И всичко вън цъфти.
А вътре,
както и преди.
Градина пъстролика ...
  1138 
Търся опорна точка.
В небето –
или във мен.
Разлиствам душата си
в дървото на живота: ...
  1030 
Между осем и десет вечерта –
минутите стават вечност
винаги, когато се чувстваш сам.
Идваш сам...
и си отиваш сам. ...
  1341 
Като късна река
денят отминава.
В мисли за желано
и сбъднато вече.
Крача - ...
  1588 
Силата си
аз съзирам -
в преспите
следа…
топлината ...
  865 
Да претворяваш
болката във красота –
умееш ли?
Бъди ми Вярата,
когато най-боли. ...
  841 
Планината от пътя,
който ни позна,
напомня змиорка.
Извива се нагоре-надолу,
препуска в скали и вода. ...
  806 
Ритъмът на града.
На морето.
На стълбището в къщата.
Слива се със лица и хора.
Прелива - едно в друго. ...
  994 
Random works
: ??:??