Stanley
49 results
Пречистващ дъжд,
дъжд на зачатието...
За нов живот -
осъзнал себе си.
  951 
Една история за любовта ключ-ключалка
Тя беше влюбена и това обясняваше всичко. Емоцията й беше толкова силна, че чак се плашеше от нея. Сякаш това усещане бе далечен отзвук от онова, което смътно си спомняше, но остави траен отпечатък в душата й. Може би затова чувстваше толкова близка и позната бо ...
  825 
Помниш ли ме…
Светлината от досега ни и
свободата – да бъдеш себе си.
Очертанията на магистралата
бяха извън правилата. ...
  1211 
Бялата роза не беше разцъфнала, но не беше и самотна. Дъхава и ароматна, едва доловима, излъчваше свежест. Беше една от първите или по-скоро последни за есента в двора. Истинско чудо. Като самия живот.
Като дете често гледаше звездите. Сякаш бяха магнит на небето. Гледаше ги и си мислеше какво ли не ...
  1250 
Едни изоставят себе си,
други си тръгват от себе си.
Майки умират,
братя проплакват.
Покриви падат, ...
  720 
В целувката тъга
жадуван вопъл отшумя.
И тупна.
Търкулна се отвъд звездите.
Намери и изгуби се отново. ...
  610 
Изпълнява заповеди –
лудостта му е такава.
Да е оръдие,
в ръцете на врага.
Съзнава или не, ...
  668 
След появата му
земята се разтресе.
Лятната буря
връхлетя изведнъж.
С разлика в напрежението ...
  678 
Два часа
през нощта –
търсим път.
Губим се.
В реплики.
  588 
След огън
и тъма.
Небеса от
нежност –
сливат се ...
  667 
Хората гледат една душа:
изгубила достойнство,
останала без синева.
Хората виждат –
страха на роба, ...
  803 
Кой беше до теб
в най-болните мигове -
от живота ти?
Созополският вампир
или друг негов събрат? ...
  712 
Защо са тези низки страсти?
Нима душите ви са по-корави и от камък?
Невъзвращенци, там си останете
и на богатствата се насладете.
А талашитеният й ковчег - ...
  711 
Отпивам
чашата самотна.
На глътки –
до без път.
Прелиствам, ...
  646 
Изпращам ти любов по тези жици,
натежали от желание.
Обичам те и без африкански залези
за обещание.
Искам те, като в онези нощи, ...
  823 
Разлисти се по Валентински
и даде плод.
Смокинята в саксия засадена.
Събуди с вкус на лято.
В Градината остави аромат. ...
  629 
В стаята със белотата -
разпиляна самота.
Там „Малкият принц“ ни събра -
отвъд пределите на Любовта.
Княжевската пейка дочака ...
  829 
Уморих се от предателства
Явни или скрити фустанели
Уморих се от ласкателства
С видими или не проблеми
Искам да си до мен сега ...
  733 
Месеци се редактирах.
Огъвах като какавида.
В търсене на себе си,
докато възкръсна.
Портретът от стената ...
  642 
Когато бягаш –
оставаш там,
където трябва да бъдеш.
Път за никъде.
Премръзнал, ...
  581 
с товар оплоден и дарен
в изгрева на тъмнината
прелял и породен
откъснал се от синевата
дали защото лачената чанта ...
  689 
Видяното навреме
и точно, когато – тогава
се спуска като на кинолента.
И спира.
Да си от отдъхне. ...
  1654 
Съвършеният мъж се показа
пред моята стряха.
Погледна изкосо,
нарамил свежи идеи цял арсенал.
“Дали този танц Ви допада?!” ...
  738 
Не, не идвам при теб.
Отивам да се покая.
Да изплача сълзите си
по неродените ни любови.
Да пренеса гибелта ти ...
  785 
Отдавна не съм писала.
Толкова отдавна,
че вече забравих във кой свят беше.
Не откривах причина да пиша.
Предпочитах да бъда в делника. ...
  848 
Виждам пътя си –
алеята на живота!
Живот в живота.
Не преодолявам
разстоянието, ...
  960 
Често ставам нощем и ти пиша.
Като вчера също.
И иска ми се много да ти кажа.
Всичко даже.
За къщичката наша. И билките ...
  922 
С болка
гъсеницата
се освобождава
от пашкула.
Изтръгва уродливото ...
  929 
Когато си спомниш за нещо красиво,
ти се отразяваш като светлина.
Ако преди си гледал, сега виждаш.
Вкусваш. Изпитваш наслада.
Преминаваш през себе си. ...
  803 
92 удара в минута.
Оставят те
на собствен
бряг.
В прегръдката живот. ...
  966 
Гладна съм. И жадна също.
Емоциите ми са душа.
Израснали от досега
с началото на началата.
Без обещания и гръмки фрази. ...
  1060 
Обичам те - живот безмерен,
изпълнен с радост и тъга...
С дълбоко чувство всеки миг -
химери няма.
Оставам по душа пред теб ...
  1163 
Пролет е!
И всичко вън цъфти.
А вътре,
както и преди.
Градина пъстролика ...
  1129 
Търся опорна точка.
В небето –
или във мен.
Разлиствам душата си
в дървото на живота: ...
  1017 
Между осем и десет вечерта –
минутите стават вечност
винаги, когато се чувстваш сам.
Идваш сам...
и си отиваш сам. ...
  1324 
Като късна река
денят отминава.
В мисли за желано
и сбъднато вече.
Крача - ...
  1578 
Силата си
аз съзирам -
в преспите
следа…
топлината ...
  842 
Да претворяваш
болката във красота –
умееш ли?
Бъди ми Вярата,
когато най-боли. ...
  827 
Планината от пътя,
който ни позна,
напомня змиорка.
Извива се нагоре-надолу,
препуска в скали и вода. ...
  790 
Ритъмът на града.
На морето.
На стълбището в къщата.
Слива се със лица и хора.
Прелива - едно в друго. ...
  970 
Random works
: ??:??