Седем дена и седем нощи
аз не мога да заспя.
Странно…
за какво ли тъжи моята душа?
Плясък на вълните отвън разцепва тишината
и кристалната вода изгонва самотата.
В тихата нощ луната блести
и разлива своя образ по меките вълни.
Чудната гледка все натам ме влече,
някъде по вълните, отнесли моето сърце.
~~*~~
© Катерина Лулф All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
