Седем дена и седем нощи
аз не мога да заспя.
Странно…
за какво ли тъжи моята душа?
Плясък на вълните отвън разцепва тишината
и кристалната вода изгонва самотата.
В тихата нощ луната блести
и разлива своя образ по меките вълни.
Чудната гледка все натам ме влече,
някъде по вълните, отнесли моето сърце.
~~*~~
© Катерина Лулф All rights reserved.