Тъга

А ти някога седял ли си там,

там нависоко, където брули те вятърът?

Седял ли си сам,

защото болката не отминава вам?

Там, където вълните се разбиват

и в пясъка се вливат.

Мислех си за теб,

защо ли така ни се получи?

Любовта ни май не се случи.

Бяхме ли съвместими

или може би мъничко заменими?

Не можех да осмисля,

защото от празнотата ми писна.

Кое беше добре?

Ти да си тръгнеш и аз да съм зле.

Дали като счупено стъкло 

от много остро потекло 

бе всичко това?

Ние...

Обичахме ли се, дори и ти не знаеше...

Дали да те оставя?

Но как ще те забравя?

Гледам вълните,

мисля за дните,

обичам ли те изобщо?

Седя сама,

вятърът брули моето лице,

както ти обрули моето сърце.