Feb 23, 2011, 8:56 PM

Тъга

  Poetry
770 0 0

     Тъга

 

Сиви капки – сива вода,

сива надежда – сива сълза...

Бавно сгъстяват се

сивите облаци,

не предвещават

и не заплашват...

А на душата –

унило и кишаво...

Искаш да викаш,

искаш да плачеш...

и да тъгуваш

за далечното минало –

мъничко светличко,

мъничко цветничко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Обновенска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...