Тъга сърце му стяга
- Защо тъжен дома дохождаш?
Ама какъв е сърдит гласа ти,
боли, така като поглеждаш.
Речи де, що е такъв вида ти?
- Ах, как ме питаш и си траеш.
Видях те вчера, там на хорото,
игра ти, смя се, без и да знаеш
либе как гледа те зад дървото.
- Играх, но с дружките си мили
момците мене не ме вълнуват,
един сърцето момино гори ми,
в очи искрици за един танцуват.
- Ех либе мило, каква тя стана?
Че как да вярвам, нали видях,
един момък кога ръка ти хвана …
Не ми се спомня, ах що там бях.
- Ех, затова ли тъжно ти е лицето?
Ми сам думаш, че ти се не играе,
е аз съм млада , рипа ми сърцето,
лети, танцува кръвта ми и не трае.
- Играе ти душата млада, виждам.
И с мен как либе ще се задомиш?
Стар съм към олтар да те повеждам,
край мене младост ще си задушиш.
- Аз искам тебе, харен си ми такъв,
шеги невинни и игри, са до време.
Ти знаеш, от друго залудява кръв
и важно е моминство кой ще вземе.
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Поздрав!
